Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Проста приказка за ММТ (от Питър Купър) Двигателят на БТР е ММТ

facebook thumb
В един или друг момент много от нас вероятно са размишлявали върху въпроси като: Откъде идва националната валута? Как функционира основно една парична система? Защо хората приемат национална валута на първо място? Как можем да бъдем уверени, че една национална валута няма да се срине, и че хората ще продължат да я приемат при икономическите си транзакции? Може ли държавата някога да фалира и да остави гражданите да платят сметката? Изобщо финансите могат ли да са проблем за държавата?
 
Отговорите на тези въпроси зависят най-вече от това дали въпросната държава е емитент на валута или обикновен потребител на валута. Простата история, описана по-долу, илюстрира някои основни аспекти на едно общество, в което правителството издава собствена валута. Важно е да се разбере, че илюстрацията не се отнася за управления, които използват валута, издадена от друго юридическо лице. Например, тя не се прилага за общините или местното управление, от които се изисква да сключват сделки във валута, издадена от държавата (централното правителство). Местните управления са обикновени потребители на валута, подобно на домакинствата и частния бизнес. Те не издават собствена валута. Също така, илюстрацията не се отнася до държава, която се отказва от правото си да издава валута и вместо това се е съгласила да използва основно чуждестранна валута. Това в момента е затруднение за онези европейски държави, които се ангажираха да използват еврото. Поне засега правителствата на тези държави са се ограничили до статута на обикновени потребители на валута. Ако в някакъв момент в бъдеще тези европейски държави решат да излязат от еврото и да въведат отново собствените си валути, следната илюстрация ще стане приложима за тях, но не и дотогава. (Бел. на преводача: същото се отнася и за България поради валутния борд, който е фиксирал лева за еврото).
 
Повечето държави обаче издават свои собствени валути. Това важи за националните правителства на страни като Китай, САЩ, Русия, Великобритания, Япония, Бразилия, Индия и много други, за да мога да ги спомена тук.
 
За да илюстрирам по най-прост начин позицията на такива правителства и същността на техните валути, помислете за остров Бакуел. Това е въображаем остров. Неговите хора току-що гласуваха за формирането на държава. Избрани представители от всеки регион на острова се събраха, за да обсъдят някои основни потребности на новата нация.
 
След много обсъждания и консултации се договори, че е необходимо да съществуват общи правила, уреждащи достъпа до природни ресурси, собствеността или управлението на собствеността и провеждането на стопанска дейност. Решено е, че новосъздаденото правителство ще се нуждае от ефективна защита на острова и да развива ключови обществени услуги в областта на образованието, грижите за деца и възрастни, здравеопазването и гражданската администрация, както и да изгражда или контролира изграждането на пътища, публична транспортна система и модерна комуникационна мрежа. Всичко това ще отнеме време и много усилия.
 
Правителството на острова осъзнава, че ще трябва да наеме хора да изпълняват функции в публичния сектор. То също трябва да намери начин за включване на частния сектор в икономиката. За тази цел то решава да въведе национална валута, наречена "бак".
Валутата е установена в две основни стъпки:
 
Първо, избранниците в държавното управление се връщат при местните си избиратели и обявяват, че всички граждани на поне трудоспособна възраст ще трябва да плащат данъци. Ще бъде създаден данъчен орган за наблюдение и изпълнение на плащането. Красноречиво е посочено, че всички данъци и други държавни такси ще трябва да бъдат изплащани в бакове. Никаква друга валута, стока или нещо друго няма да бъде приемано. В допълнение, всички доходи и богатство, генерирани на острова, ще бъдат оцененявани в бакове, като съответните данъци ще са налагани в бакове. Съдебните спорове също ще бъдат уреждни в бакове.
 
Тъй като хората се нуждаят от доход, и тъй като доходите и имуществото ще бъдат оценявани в бакове и подлежащи на облагане с данъци, тази първа стъпка в създаването на националната валута създава необходимост в рамките на общността за нейните членове да печелят или по друг начин да получат бакове.
 
Ефектът от тази първа стъпка е да се осигури поне някакво минимално търсене на валутата. Тъй като хората се нуждаят от бакове, за да плащат данъци и други държавни такси, те ще приемат валутата като заплащане за стоки и услуги, които те са в състояние и желаят да предоставят или на правителството, или на други съграждани.
 
След като сега е създадено основното търсене на валутата, втората стъпка в създаването на валутата е държавата да отвори различни канали, чрез които членовете на общността действително ще могат да се сдобиват с валутата. За частичното изпълнение на тази цел правителството издава списък на длъжностите в публичния сектор. Обявява се, че ще има работни места за учители, здравни работници, администратори, полицейски служители, военни и мироопазващи сили и други важни роли. Подходящите кандидати могат свободно да кандидатстват за тези работни места. Ако бъдат назначени, те ще получават заплати в бакове.
 
Правителството също така обявява списък на стоките и услугите, които държавата (правителството) би искала да купува от частния бизнес. Това отваря възможности за бъдещи фирми да продават продукция на голям клиент (държавата). За да получат финансиране, конкуриращите се предприятия ще могат да се обърнат към новосъздадена държавна банка за кредити. Тези кредити ще бъдат емитирани в бакове. С течение на времето частни банки също могат да получат разрешение да оперират. Засега това се оставя като бъдещ въпрос за избирателите.
 
Ефектът от тези мерки е да се гарантира, че гражданите могат да се сдобиват с националната валута. Някои хора ще приемат работна оферта от държавата за работа в публичния сектор. Бизнес операторите, финансирани поне първоначално с държавни кредити, ще могат да започнат да произвеждат и продават своите продукти или услуги на клиенти, генерирайки приходи в бакове. Останалата част от населението в трудоспособна възраст ще може да търси работа в частния сектор заплащана в бакове.
 
Държавата също така обявява програма за гарантирана работа. Всеки, който не може да намери работа другаде, може да приеме позиция по тази програма, финансирана от държавата и администрирана от местните власти или може би от граждански организации. Тези, които не могат да работят поради възраст или болест, ще получават пенсия, изплащана от държавата. За целите на счетоводството пенсионните плащания се третират като отрицателни данъци, а не като разходи, тъй като не представляват директни разходи за стоки и услуги.
 
При тези правила всеки може да се сдобие с бакове. Те ще бъдат получавани или като новоиздадена валута, когато правителството харчи, изплаща пенсии или заеми, или като циркулираща валута, когато домакинствата или бизнесите извършват плащания с бакове, които все още не са се използвали за погасяване на дължимите данъци.
 
За да се улесни икономическата активност, както и спестяването, гражданите получават правото да имат сметки в държавната банка. Плащанията за стоки и услуги могат да се извършват чрез директно дебитиране и кредитиране на банкови сметки или чрез обмен на пари в брой.
 
За да обобщим, има фундаментална двуетапна логика, свързана с въвеждането на валута на остров Бакуел. Първо, като изисква плащането на данъци и подобни такси в бакове, държавата гарантира, че хората са готови да приемат валутата. Тази стъпка осигурява поне някакво търсене на бака, тъй като хората се нуждаят най-малко от това да плащат данъци. Второ, валутата се издава. Държавата издава бакове, като наема работници, осигурява пенсии, отпуска кредити на бизнеса и купува част от продукцията му.
 
Може да се забележи, че е невъзможно някой да може да плати данъци, преди да е била действително издадена валутата. Докато държавата не похарчи за стоки и услуги или пенсии или не издаде кредити чрез държавната банка, няма да има начин някой да получи бакове. Изводът е, че държавните разходи и кредитиране логично предшестват изплащането на данъци. Разходите и кредитирането на държавата не са ограничени от размера на изплатените в миналото данъци. Напротив, способността на гражданите да плащат данъци произтича от държавните разходи и отпускани кредити. Държава, издаваща националната валута, като тази на остров Бакуел, винаги може да си позволи да закупи всичко, което се продава в бакове. С други думи, ако нещо има продажна цена в бакове, правителството на острова винаги може да си позволи да го закупи, тъй като е единственият издател на бака.
 
С помощта на електронни таблици, поддържани от държавната банка, се създава система за отчетност и основно счетоводство. Всеки път, когато държавата (правителството) решава да изразходва или да издаде кредит, държавната банка въвежда подходящите нови цифри в своите електронни таблици. Ако държавата заплати 100 бака за офис консумативи, държавната банка отбелязва в сметката на доставчика на консумативите тази сума. Новият депозит ще бъде актив за този доставчик и пасив за държавата.
 
Доставчикът на офис консумативи е част от това, което може да се нарече неправителствен сектор. В този сектор са включени всички домакинства и частни фирми на острова, както и всички чужденци, които извършват транзакции в бакове.
 
Когато държавата харчи 100 бака за офис консумативи, финансовите активи на неправителствения сектор, взети като цяло, се увеличават със същата сума. Това увеличение на неправителствените финансови активи се компенсира точно чрез увеличение на държавните пасиви със същата сума. По този начин баковете (които са държавни псиви и неправителствени активи) се създават от нищо.
 
Обратно, когато доставчикът на офис консумативи плаща 30 бака данък, тази сума се изважда от банковата му сметка. Това действие унищожава 30 бака. Те вече не съществуват. Активите на доставчика на офис консумативи намаляват с 30 бака, както и държавните пасиви. Като цяло, финансовите активи на неправителствения сектор намаляват с тази сума, както и издадените държавни пасиви.
 
Накратко, държавните разходи и кредитиране създават бакове, които представляват финансов актив за частния сектор и финансов пасив за държавата. Данъчното облагане елиминира бакове. Обратното изплащане на кредитите, отпуснати от държавната банка, също функционира като плащане на данъци и по този начин елиминира бакове. Плащането на всякакви други държавни такси, например лицензионни такси или глоби, също елиминира бака.
 
Логично е, че нещо не може да бъде унищожено, преди да съществува. Баковете трябва да бъдат създадени чрез държавните разходи или кредитиране, преди да бъдат елиминирани чрез данъците, погасяването на издадените от държавната банка кредити или други финансови задължения към държавата. Или, да го кажем по друг начин, държавата трябва да издаде финансовите си пасиви преди те да могат да бъдат погасени.
 
Ясно е, че няма ограничение за броя на финансовите пасиви, които държавата може да издава в собствената си валута. За правителството на остров Бакуел няма финансово ограничение, когато става въпрос за нещо, което е на разположение за продажба в бакове. За да издаде пасивите си, правителството просто взема решение да изразходва, да изплаща пенсии или да отпуска заеми. С взетото решение парите се създават с компютърната клавиатура, когато държавната банка ги запише в сметките на получателите на държавните плащания, пенсионерите или кредитополучателите.
 
Липсата на финансово ограничение обаче не означава, че няма граници за това, което може да се постигне в реално изражение. Би било безсмислено правителството на остров Бакуел да продължава да увеличава разходите си, ако няма действителни стоки и услуги, които да могат да бъдат произведени, за да се отговори на допълнителното търсене. Такива действия просто биха повишили цените на различните стоки и услуги. И тъй като цените на тези стоки и услуги също биха могли да се включат в разходите за производството на други стоки и услуги, би могло да се стигне до период на прекомерна инфлация, през който цените да нарастват бързо и продължително. Инфлацията кара валутата да загуби част от покупателната си способност.
 
За щастие, правителството и гражданите на остров Бакуел разбират, че равнището на общите разходи - което включва разходите на държавата, домакинствата и бизнеса на острова и чужденците - трябва да се поддържа в разумни пропорции спрямо капацитета на обществото като цяло за производство на стоки и услуги. Това не означава непременно, че данъците трябва да са толкова високи, колкото държавните разходи. Дотолкова, доколкото домакинствата, бизнесите и чужденците искат да похарчат по-малко от доходите си в бакове, това се изважда от общото ниво на търсене и прави правителството да може да харчи повече, отколкото е големината на данъците, без да причинява прекомерно търсене и инфлация.
 
Макар че нашата приказка е много проста в сравнение със сложността на съвременните икономики, тя изтъква някои основни точки, които ще помогнат за отговарянето на поставените в самото начало въпроси. Въвеждането на повече фактори от реалния свят, като частния банков сектор, би усложнило много подробностите на историята, но няма да промени основните проблеми, които понастоящем се разглеждат. Връщане към въпросите:
 
Въпрос 1. Откъде идва националната валута?
 
Отговор. В едно общество с държава, издаваща валутата си, валутата произтича от правителствените решения за изразходване или отпускане на кредити. Всеки път, когато правителството на остров Бакуел реши да похарчи или издаде кредит, се създават пари. Както вече бе обсъдено, така създадените бакове са финансов пасив за държавата - форма на отговорност, която правителството може да издава без ограничение - и финансов актив на частния сектор.
 
Въпрос 2. Как основно действа паричната система?
 
Отговор. Първоначално валутата идва от държавата (правителството). Когато хората на остров Бакуел продават стоки или услуги (включително трудови услуги) на правителството, те получават бакове в замяна като доход. Когато фирмите заемат от държавната банка, за да инвестират в производство или наемат работници, тези разходи също отиват към някой като доход. По този начин баковете влизат в икономиката и могат да бъдат използвани за различни цели в рамките на икономиката. Някои от баковете, получени като доход, ще бъдат използвани от домакинствата и бизнеса за плащане на данъци. Някои ще бъдат запазени в сметки в държавната банка или като пари в брой. Някои ще бъдат използвани за закупуване на стоки и услуги от чужденци. Някои от тях ще бъдат използвани за закупуване на стоки и услуги от други в островната общност, което създава допълнителни приходи в процеса. По този начин баковете се движат от едно домакинство или бизнес към друго, докато в някакъв момент те бъдат елиминирани чрез плащане на данъци.
 
Въпрос 3. Защо хората са съгласни да приемат национална валута на първо място?
 
Отговор. Важна причина е, че хората трябва да получат валутата, за да платят данъци или да изпълнят други финансови задължения, наложени от държавата. Това гарантира, че островитяните от Бакуел ще приемат бакове в частност, предпочитайки ги пред друга валута. Налагането на данъци и други държавни такси не е непременно единствената причина хората да приемат валутата. Но този фактор е достатъчен, за да се осигури поне едно базово търсене на валутата.
 
Въпрос 4. Как можем да бъдем уверени, че една национална валута няма да се срине и че хората ще продължават да я приемат при икономическите си транзакции?
 
Отговор. Пълен колапс на валутата би означавал, че вече не е възможно да се купуват стоки и услуги с нея. Това означава, че никой вече не е готов да приеме валутата като заплащане за нещо. Пълен срив на валутата няма да се случи, докато държавата ефективно налага данъци и други задължения, деноминирани в нейната валута. Успешното изпълнение на тези задължения гарантира, че валутата остава приемлива поне в известна степен.
 
Въпреки това също така признахме, че валутата може да загуби част от покупателната си способност, когато данъчната тежест стане твърде лека спрямо равнището на държавните разходи. Ако данъците бяха държани много ниско, но правителството реши да харчи много в сравнение, това би могло да причини (в комбинация с другите разходи на частния сектор) повече търсене, отколкото икономиката може да се справи своевременно и да доведе до повишаване на цените за много стоки и услуги. Единицата на валутата - един бак за островитяните - би купила по-малко от преди. Покупателната способност на валутата ще намалее.
 
Важното в това отношение е тежестта на разходите като цяло, независимо дали от държавните или тези на фирмите и домакинствата. Всички разходи носят известен риск от инфлация, ако причинят търсенето да надхвърли капацитета на икономиката за осигуряване на допълнителна продукция. Колкото повече домакинства, предприятия и чужденци искат да спестят бакове (вместо да ги харчат), толкова повече е възможно държавните разходи да надвишават данъчните плащания, без да причиняват нежелана инфлация.
 
Решението за избягването на тежка инфлация би било държавата да намали разходите си, да увеличи данъците или да направи комбинация от двете. Тези действия биха ограничили равнището на публичните и/или частните разходи и биха помогнали за запазване на контрола върху инфлационния натиск. При липса на програма за гарантирана заетост тези политики почти със сигурност биха създадали известна безработица. За щастие на остров Бакуел има програма за гарантирана работа. Тя гарантира запазването на пълната заетост въпреки намаляването на общите разходи за стоки и услуги, което би било необходимо от време на време за ограничаване на инфлацията.
 
Въпрос 5. Може ли държава да фалира и да остави гражданите да платят?
 
Отговор. Държава, която издава националната си валута, никога не може да фалира, докато се придържа към опериране в собствената си валута и се въздържа от заеми в чуждестранна валута. (Дотолкова, доколкото държавата задлъжнява в чуждестранна валута, тя се принизява до статута на валутен потребител и може да изпитва финансови затруднения.) Държава, която се придържа към собствената си валута, не е изправена пред финансови ограничения. Тя винаги може да създаде повече валута, ако и когато това се сметне за подходящо.
 
Въпрос 6. Могат ли финансите дори да са проблем за държавата?
 
Отговор. Държавата, която издава националната валута, винаги може да купи всичко, което се продава в тази валута. По същата причина - и с риск да заявя очевидното - държавата не може да купи това, което не е се продава в националната валута. Просто казано, може да има недостиг на природни ресурси, може да има недостиг на работници, може да има недостиг на знания и техническо ноу-хау, което възпрепятства доставката на определени стоки или услуги в определен период от време. Тези ограничения поставят лимит относно това, което може да се направи в реални изражения. Но важното е, че всичко, което може да се направи в рамките на тези реални ограничения, е достъпно за държавата, издаваща националната си валута.
 
 
Превод: Райчо Марков
Източник: heteconomist.com

Последни новини

Подписка за безплатно държавно здравеопазване и образование в България

Loading...

Прочети още

ММТ рамка за прогресивно управление на държавата (от д.ик.н. Стивън Хейл)

- Не фиксирай курса на националната си валута. - Не взимай заеми в чужда валута. - Не насърчавай частния си сектор да взима заеми в чужд...

Прочети още

ВИДЕО: БТР

Прочети още