Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Левите трябва да оспорят самото съществуване на ЕС

facebook thumb

Интервю с Костас Лапавицас от вчера, 9 януари 2019 г., направено в Лондон.

Костас Лапавицас е професор по икономика към университета на Лондон, бивш депутат от Сириза в гръцкия парламент. Напуска Сириза, след като партията капитулира в преговорите с Тройката. Автор на книгата "Левият случай срещу ЕС".

- Костас, благодаря, че се отзовахте. Защо бе създаден ЕС?

Костас: Първоначално не ставаше въпрос за ЕС разбира се. В основата първо бе сделката между Франция и Германия за защита на пазарите; да създадат нещо, което да помага на индустриите за стомана и въглища. Хората забравят това. Мислят си, че ЕС първоначално е създаден за защита на мира в Европа. Не, не, не! Бе бизнес-предложение за защита на определени сектори в икономиката. В същото време това бе още сделка за защита на селското стопанство, да достави по-добри цени за френското селско стопанство. Това бе начинът, по който започна; не някакви високи идеали, не с някакви специални намерения да предпази Европа от фашизъм и т.н. И сега ЕС е главно неолиберална машина, която налага пазарна дисциплина. Машина, която налага интересите на едрия бизнес над тези на труда.

- Можете ли да определите кога точно започна да се случва това? В кой исторически момент можем да кажем, че ЕС се превърна в неолиберална институция?

Костас: Това е краят на 80-те, когато Жак Делор бе главната фигура в ЕС, налагайки идеята за единен пазар и договора от Маастрихт и всичко, което последва. Случи се тогава, и след като бяха създадени институциите, които наложиха закона на пазара - еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) и т.н. Единният пазар вървеше с единна валута. За щастие Великобритания никога не прие общата валута. Единният пазар и общата валута са стълбовете на неолиберализма. Това е, което подкрепя неолиберализма в Европа, защото те идват с институциите около себе си. Хората не разбират това - много силни институции, които са недемократични, неподвластни на никого, с огромна сила - икономическа, социална, политическа.

- Какво създаде еврото?

Костас: Еврото бе създадено като основен компонент на общия пазар. От икономическа гледна точка, ако се занимавате с икономическа теория, ще знаете, че то не бе необходимо. Би могло да бъде само единен пазар без обща валута, но хората са били подвластни на тогавашната идеология. Не забравяйте, че това е времето на триумфа на пазарите, когато и Съветският съюз се разпадна също и изглеждаше, че капитализмът на свободния пазар е безсмъртен. Искаха да създадат и обща валута, за да засилят още повече единния пазар, а също така и страните участнички в единния пазар да станат още по-тясно свързани. Тук главната грешка, политически, бе направена от французите, защото те бяха главната движеща сила, която искаше общата валута, мислейки, че чрез механизмите на единната валута (ЕЦБ, Еврогрупата) ще са в състояние да контролират вземането на решения в Германия, германските интереси в Европа. Това е най-голямата грешна калкулация в историята. Германия се възползва най-много от еврото. Това бе невероятно време, което помня много добре разбира се; време на огромна увереност и арогантност от страна на елитите, че всяка идея за социализъм е мъртва, всяка идея за колективно действи е мъртва, всяка идея за плануване и контрол на капиталистическата икономика е глупост. Искаме индивидуализъм, искаме частна свобода в икономическата политика, искаме институции, които да гарантират това и, разбира се, искаме Германия да контролира всичко това. 

Някои от нас надигаха глас, че не трябва да бъде по този начин, но никой не чу този слаб глас сред всеобщата оптимистична еуфория. Ние бяхме прави. Това, което последва, бе разединение, фрагментиране, йерархия, дълбока икономическа нестабилност в Европа, катастрофа.. И повтарям отново - общата валута не бе необходима. Просто бе в повече; огромна арогантност и грешни сметки. И ето ни сега!

- Чии икономически интереси защитава и разширява днес еврозоната?

Костас: Единствената страна, която ясно се облагодетелства от еврозоната, е Германия и искам да обясня как, защото това също е сложно. От друга страна някои държави, близки до Германия, също се облагодетелстваха, но по-малко. Германия е явният печеливш. Донякъде и самите германци не са го очаквали. Това, което Германия направи, бе всъщност да натисне работническта си класа, да замрази заплатите, да разруши защитата на труда. Хората още си мислят за германската социалдемокрация, но това вече не е така. Пазарът на труда в Германия сега е жестоко място. Стана през последните десетилетия, откакто Германия прие еврото. Те направиха това, защото си мислеха, че е по-добре за обединението на двете Германии, и за да запазят положението си в единния пазар, но резултатът бе лош. Потискането на работните заплати само създаде конкурентно предимство за експортната им индустрия. Истинският печеливш е германският капитал от експортните индустрии - автомобилостроене, машиностроене, химическата индустрия - ядрото на германския капитализъм. Германия създаде огромно конкурентно предимство за тези хора и то заради понижената цена на труда, а не заради някакви инвестиции, защото хората отново объркват тези неща. В Германия има много малко инвестиране. Всъщност Германия остро се нуждае от инвестиции. Продуктивността също не е на ниво. Германският износ доминира над европейския пазар заради жестокото потискане на работните заплати, защото в миналато например Италия или Франция биха девалвирали националните си валути и Германия не би могла да доминира по този начин. Но сега може поради общата валута. И след кризата от 2008 г. Германия бе в състояние да дръпне много в еврозоната на базата на общата валута. Сега тя е пропорционлано най-големият износител в света с огромен външнотърговски илишък и това е неустойчива ситуация и за Европа, и за света. Единствено Тръмп говори за това, че не е правилно. И не е правилно. Но в Германия има огромно неравенство. Делът на труда в националния доход колабира и поради това сега в Германия има малка група много богати хора и тези богати хора ще защитават ситуацията. На практика германската социалдемокрация, такава каквато я знаехме от 50-те, 60-те и 70-те, е мъртва. 

- ЕС се състои от много държави, някои от които преди бяха много силни икономически, с голяма производствена сила като Италия, Франция, дори Гърция. Защо тези страни влязоха в еврозоната, когато това не бе в техен интерес и сега, десетилетие и половина по-късно, с ясни доказателства за вредата. Защо е този фанатичен стремеж за оставане в еврозоната, когато брутният вътрешен продукт колабира, работните заплати стагнират, а в същото време хората не искат да се върнат към предишните си национални валути?

Костас: Това са два отделни въпроса. Причината, поради която различни страни се присъединиха към проекта, различни в смисъл на размера им, за Франция е ясно - тя си мислеше, че ще контролира Германия чрез еврото; за по-малките страни, но това се отнася и за Италия, влизането в еврозоната е частично резултат от лошия им опит с управлението на външнотърговските отношения, търговски дисбаланси, платежни дисбаланси, дисбаланси в Европа в предишния период. И те са искали да осигурят някакъв ред за тези дисбаланси. Тогава отново Германия бе в центъра, защото манипулираше обменния курс на германската марка. Но за по-малките страни главният проблем бе, че всеки път, когато натрупат дефицит по външнотъргховската си сметка, те трябваше да девлавират. Тези девалвации бяха трудни. Те предизвикват политически и социални напрежения. Италия бе засегната, Франция бе засегната. За по-малките държави като Гърция бе много, много трудно да се справят с тези напрежения. И така общата валута изглеждаше много привлекателна подредба. Те си мислеха, че тази идея има дори и демократичен смисъл. Създаваме обща валута. Създаваме институции, които поддържат общата валута. Тези институции се управляват чрез участието и сътрудничеството на различните страни членки. Имаме демократично участие според големината на държавата ни и решенията се взимат на основата на общото съгласие. Изглежда смислено, нали? ЕЦБ ще ни защитава, стабилност и т.н. Някои хора все още се опитват да продават този мит относно еврото и днес. Така бе създадено еврото. Гърция например влезе затова и още е.

За кратък период след създаването на еврото, и понеже това бе единна монетарна зона, лихвите спаднаха. Намаляха до тези в Германия и това бе нормално, когато имаме обща валута. За по-малките страни това бе невероятен бум. Изведнъж испанците, португалците, гърците и другите можеха да теглят кредити. Става въпрос дори и на персонално, човешко ниво - кредити за персонално потребление на много ниски лихви. Изглеждаше, че еврото не само отстрани нестабилността от валутните курсове, но и също така ни позволи да взимаме заеми и да потребяваме, да си купим къща например и т.н. 

След това, разбира се, идва кризата от 2008 г., но митът за периода на просперитет на еврото все още е жив. Реалната причина обаче, поради която страните не напускат еврозоната, не е това. Еврото плаши целия капитал в Европа. Еврото е невероятен капан, монетарен капан. Монетарните капани са най-коварните, защото хората не ги виждат, тъй като не разбират как работят. Това е трап, който връзва работниците и по-малките страни и ги плаши с невероятно жестоки последствия, ако те решат да напуснат. И това също може да се разбере от обикновените хора, защото те имат спестявания, защото разчитат на парите си за всекидневните транзакции, така че ако им кажеш, че ще има парична нестабилност и ще загубят спестяванията си, те се плашат. Страх. Този страх поддържа еврото. Това е клуб, в който много хора са влезли, искат да напуснат, но се страхуват от последствията. 

- Нека сега разгледаме ЕС. Ако говорим за проект за демократизация на ЕС, както някои тук във Великобритания казваха: остани и реформирай ЕС, Вие изглеждате доста скептичен относно това в книгата си. Защо мислите, че един демократичен ЕС е невъзможен?

Костас: Не само съм скептичен относно това предположение, но направо  го отхвърлям. И до това заключение съм стигнал от личен опит, наблюдавайки "звяра" отблизо като политик и депутат от Сириза в гръцкия парламент и в преговорите с Тройката. Тези, които вярват, че могат да реформират ЕС по прогресивен, приятелски за труда начин, живеят в измислен свят. Не разбират какво представлява ЕС. Те са истинските утописти. Нямат представа с какво си имат работа. Мога да го обобщя по няколко начина. Първо мога да кажа няколко неща за институциите в ЕС. ЕС е фундаментално недемократичен. Дори и тези, които го защитават, знаят това. Има огромна академична литература относно демократичните дефицити на ЕС. И тези дефицити се разшириха в бездна. Доказателство за това е, че след световната рецесия нещата в ЕС не само, че не се подобриха, но станаха по-зле. В ЕС няма значение за какво или за кого си гласувал. Накрая правителствата трябва да водят само политики, които са им позволени. С други думи, икономическата политика, и до известна степен, социалната политика са деполитизирани. Това е дефиниция за недемократизъм в ЕС, което, между другото, трудовите хора разбират прекрасно. Така, че демокрацията не работи, тъй като икономическата и социалната политика са диктувани от неизбирани от никого и неконтролирани институции, имащи огромна власт. Ако си в еврозоната, Еврогрупата е ключова. Ако не си, Европейската комисия пак има последна дума относно бюджета на страната ти.

- Но не може ли да се промени?

Костас: Първо има едно нещо, наречено Европейски съд, чиято огромна власт хората подценяват. Не знаят колко мощен е той. Това е може би най-странната институция в ЕС, защото властта му е делегирана от страните членки на ЕС и в същото време той се е издигнал над националните законодателства и се счита за доминиращ над тях и определящ условията относно правните референции по изключително важни проблеми. В крайна сметка всичко се решава от Европейския съд, а той решава в полза на капитала срещу труда, в полза на неолибералното унифициране срещу опитите то да бъде атакувано. Това би бил първият враг на всеки опит за промяна в ЕС.

Второ, хората си мислят, че Европейският парламент е като националните парламенти. Или хората си мислят, че политиката в ЕС се прави по начин, по който се прави националната политика. Това не е така. Националната политика я разбираме - социални интереси, изразени чрез партии; те влизат в конфликт, политиката се прави от този, който контролира парламента след избори и т.н. Това работи. Защо? Защото в една страна има групи хора, които заедно съставят нацията и демоса. Това е демокрацията. В ЕС няма такова нещо. Няма една нация, един народ и това се отразява в политическата организация на ЕС. Партиите в Европесйския парламент не са партии като тези, които познаваме в националните си държави. Там са коалиции със слаби връзки помежду си, които могат да защитават или не определени политики в зависимост от националните си интереси. Просто е немислимо, че на това ниво можеш да направиш промени в ЕС.

Проектът за ЕС, от самото си начало, е наложен отгоре надолу и това може да се види по резултатите за трудовите хора във Великобритания и навсякъде в ЕС. Те загубиха.

- Вашият бивш колега и сънародник Янис Варуфакис, който твърди, че Великобритания трябва да остане в ЕС, за да го промени, а също и за Гърция да остане, къде греши той?

Костас: Варуфакис не разбира класовия характер на проблема. Институциите в ЕС не са класово неутрални. В края на деня тези институции обслужват интересите на едрия капитал срещу труда. Когато се противопоставиш на тези институции, класовите интереси ще се покажат ясно и силово. Може да изтъкнеш най-добрите аргументи на света. Може да им кажеш, вижте, остеритетът не работи. Може дори да напишеш много добър икономически труд по въпроса, който да бъде публикуван в авторитетен академичен журнал, но в реалната политика нещата работят по друг начин. Класовият интерес ще си каже думата и в края на краищата аргументът ти ще бъде пренебрегнат. Ето 10 години след кризата нищо не се промени. Нищо!

- Една от главните причини, поради която Германия упражнява неформалната власт над останалата част на ЕС, е, че е нация - кредитор и това се видя особено ясно по време на кризата през 2010 г. Упражнявайки тази неформална власт, което засилва политическата и икономическат й власт чрез бюджетни излишъци и чрез това да е нация - кредитор, справедливо ли е да се каже, че отношенията между Германия и по-голямата част от ЕС, и по-специално еврозоната, могат да се определят като отношения между колонизатор и колонии?

Костас: Пресилено е. Бих казал, че Германия има хегемоията, но тя е условна. Ако вземем например САЩ. САЩ излезе след Втората световна война като победител и най-силната икономика в света. Хегемон. Какво направи след това? Създаде институциите, чрез които светът бе устроен след войната. Това са институциите на Бретънудс. САЩ създаде тези институции така, че да защитава интересите си. 

Нека погледнем Германия. ЕС не бе създаден от Германия, нито монетарният съюз. Германия не създаде тези институции като хегемон, за да проектира силата си и да се наложи над Европа. Германия се превърна в хегемон чрез институциите. Те бяха създадени по начина, за който говорихме по-рано. Германия се намери в тези институции и поради индустриалната си мощ и потискане на работните заплати израстна като хегемон чрез институциите. Без тях Германия не би била Германия. Не е достатъчно голяма. За хегемонията си Германия се нуждае от ЕС. Германският управленски елит е най-големият поддръжник на ЕС.

- Вие бяхте депутат от Сириза. Лично се сблъскахте с институциите на ЕС - ЕЦБ, Еврогрупата. Какво бихте посъветвали левите във Франция, Италия, Испания?

Костас: Ще Ви кажа едно нещо от гръцкия опит, от който научих много, защото лично участвах в него. Главният фактор за погрома над Сириза, защото Сириза колабира и прие нещата, които напълно отричаше преди това, бяха не кредиторите, не ЕС. Главният фактор бе домашният ни елит, гръцките олигарси, които защитаваха собствените си интереси, и за да могат да ги защитят, те знаеха, че Гърция трябва да е в ЕС. Гръцките богаташи, гръцките олигарси са едни от най-отвратителните хора на света. Сириза не бе подготвена да се пребори с тези хора. Така, че каквито и политики за преобразуване на икономиките в интерес на трудовите хора да предложат, френските, италианските, испанските леви трябва да разберат, че първо трябва да атакуват домашната си олигархия. Същото се отнася и за Великобритания. Домашнит елит ще потърси помощ в ЕС и институциите на ЕС ще му помогнат с удоволствие и, правейки това, ще реорганизрат йерархията около тях, защото така  капиталистическите елити винаги работят. Ако гръцката олигархия се окаже в слаба позиция, ще й бъде помогнато от приятелите й в ЕС, но ще трябва да плати за това разбира се. Така работи солидарността сред богатите в Европа или където и да е. Така, че испанските, италианските и френските леви, но също и германските леви - те са много интересни, понеже са леви в страната-хегемон, преди всичко трябва да имат план за своя собствен елит и елита в ЕС и ще трябва да сложат преграда между тях, защото не сложат ли преграда на подкрепата от страна на елита в ЕС, нищо няма да постигнат. Левите трябва да се върнат към своето радикално историческо минало в Европа и да оспорят самото съществуване на ЕС.

Превод: Райчо Марков

 


Последни новини

Днес Софийски градски съд вписа БТР в регистъра на българските политически партии

Скъпи приятели и привърженици на идеята за повече независимост и просперитет на България, Днес Софийски градски съд вписа БТР в регистъра на българските политически ...

Прочети още

Златен стандарт и Маркс, ММТ и Фиатен социализъм

от Карлос Гарсия Хернандес   В този очарователен коментар Карлос безспорно показва връзката между Маркс и модерната монетарна теория (ММТ). Започ...

Прочети още

КРАТЪК ТЕСТ ЗА ПАРТИИ И ПОЛИТИЦИ ПРЕДИ ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. За напускане на НАТО или за оставане в НАТО?   2. За напускане на ЕС или за оставане в ЕС?   3. За валутен борд и...

Прочети още