Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Lexit: ЕС е неолиберален проект, така че нека направим нещо различно, когато го напуснем (от Джо Гинън и Томас Хана)

facebook thumb

Брексит дава на британската левица историческа възможност за решително скъсване с пазарния неолиберализма на ЕС.

Гласуването за Брексит има много родители, но "Лексит" - аргументът за излизане от ЕС отляво - остава сирак. Една трета от гласуващите за Лейбъристката партия подкрепиха напускането, но те направиха това без никакво значително лидерство от страна на Лейбъристката партия. Гласовете вляво от центъра се оказаха решаващи при определянето на резултата от референдума, който бе оформен и представен по друг начин почти изключително от Дясното. Правилното ляво обсъждане на въпросите бе, ако не е напълно отсъстващо, то определено, незначително - част от по-общото неудобство, когато става въпрос за разработването на леви алтернативи, което започна да се коригира едва наскоро, под лидерството на Джереми Корбин и Джон Мак-Донъл.

Отсъпването на "Брексит" на Дясното беше почти най-сериозната стратегическа грешка на британската левица от 70-те години на миналия век. При много последователни лидери Лейбъристката партия така се внедри в идеологията на европеизма, че това й попречи да направи ясен критичен анализ на действително съществуващия ЕС като регулаторен и търговски режим, водещ до дълбока икономическа интеграция. Същото политическо пътешествие, което носеше Лейбъристите в технократската прегръдка на ЕС, доведе и до изоставянето на всяка форма на отличителни икономически идеи, които не са част от ортодоксиите на пазарния неолиберализъм.

Бе изумително как толкова много леви критикуваха Брексит, прибягвайки до механично повтаряне на неолибералния икономикс. Така чуваме, че факторът мобилност не е свързан с трудовия арбитраж, че обществените услуги не са под натиск, че трябва да дадем приоритет на преките чуждестранни инвестиции и търговията. Не е чудно, че Лейбъристката партия се отдели от базата си. Такива твърдения не съвпадат с жизения опит на обикновените хора в районите на страната, опустошени от деиндустриализация и деинвестиране.

Нито пък загрижеността за стагнацията в заплащането и за възможностите за водене на преговори за трудовите договори би трябвало да бъдат посрещани с обвинения в расизъм, сякаш начинът, по който капитализмът настройва работниците един срещу друг, не е бил разбран отдавна. Вместо това трябва да предлагаме реални решения - включително готовност за преосмисляне на мобилността на капитала и търговията. Това ни поставя в пряк конфликт с конституционния неолиберализъм на ЕС.

Само политическите умения на ръководството позволиха на Лейбъристката партия след референдума да се възстанови от катастрофалното си позициониране относно Брексит. Невероятно, това което изглеждаше като непобедим избирателен блок около Тереза ​​Май, бе много умело разбито в хода на една изключителна кампания за общите избори. За да консолидират политическия проект, който са инициирали, Корбин и Мак-Донъл сега трябва да следват една наистина радикална икономическа програма. Мястото, където да се търси вдъхновение, е именно наборът от инструменти и варианти на политика, обезкуражени или напълно забранени от ЕС.

Неолиберален проект

Фактът, че десните аргументи в полза на Брексит преобладаваха по време на референдума, говори много повече за днешното Ляво, отколкото за Европейския съюз. Съществуват много митове по отношение на ЕС - голяма част от които са финансирани пряко или непряко от самия ЕС.

От самото си създаване Европейският съюз е бил проект отгоре надолу, ръководен от политическия и административен елит, "защитена сфера", според преценката на покойния Питър Маер ", при която разработването на политики може да избегне ограниченията, наложени от представителната демокрация". Да се ​​оплаквате от "демократичния дефицит" на ЕС е да не сте разбрали целта му. Основната насока на европейската икономическа политика беше разширяването и задълбочаването на пазара чрез либерализация, приватизация и гъвкавост, подчиняване на заетостта и социалната защита на целите за ниска инфлация, намаляване на дълга и повишаване на конкурентоспособността.

Перспективите за кейнсиански насърчителни политики, или дори за паневропейското икономическо планиране – никога добрo - скоро отстъпиха на повече концепции на Хайек. Първоначалното прозрение на Хайек, в "Икономическите условия на междудържавния федерализъм", е, че свободното движение на капитали, стоки и труд - "единен пазар" - между федерацията на народите, строго и непременно ще ограничи пространството на икономическата политика, достъпно за отделните членове. Про-европейските социалисти, чиято цел бе да придобият нови наднационални възможности за регулиране на капитала, се видяха в положение, в което се отказаха от инструментите, които вече притежаваха вкъщи. Националният път към социализма, или дори към социалдемокрацията, беше затворен.

Посоката на пътуването е уникална и непоколебима. Да вземем един пример, правата на работниците - предполагаемата сила на ЕС - непрекъснато се влошават, както може да се види и във важни решения на Европейския съд по делата Viking и Laval, между другото. И в двата случая на работниците, които са се опитвали да протестират срещу плановете за заместване на работници от една страна на ЕС с работници с по-ниски заплати от други, се казва, че правото им на стачка не може да наруши "четирите свободи" - свободното движение на капитали, стоки и услуги - установени от договорите.

Най-общо, по отношение на търговията, финансовото регулиране, държавната помощ, държавните покупки, доставките на обществени услуги и др., всеки опит да се създаде различен вид икономика от страна в ЕС до голяма степен се възпрепятства от политиката в областта на конкуренцията или от регулирането на единния пазар.

Нова политическа икономика

Като се има предвид, че Великобритания скоро ще избяга от ЕС, какви възможности би могла да има? Три политически насоки се открояват незабавно: публична собственост, индустриална стратегия и обществени поръчки. Във всеки един от случаите регламентът на ЕС пречеше на обещаващи леви стратегии. Във всеки един случай политическите и икономическите придобивки от дръзкото напускане на неолибералната ортодоксия след Брексит могат да бъдат значителни.

Макар да не е напълно забранена от законодателството на ЕС, държавната собственост е силно обезкуражена и в неравностойно положение. Тълкуването на Европейския съд на член 106 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трайно ерозира възможностите за публична собственост. "Европейският съд”, твърди адвокатът Дани Никол, "изглежда е построил еднопосочна улица в полза на частния сектор: национализираните услуги като правило са подозрителни и необходимостта им трябва да бъде анализирана". Със сигурност ЕС е важен двигател на приватизацията, функциониращ безотказно. Много по-лесно е една държава-членка да продължи либерализацията на секторите, отколкото да осигури (ре) национализацията си. Член 59 (ДФЕС) позволява на Европейския съвет и Парламента да либерализират услугите. От 80-те години насам има програми за единния пазар в областта на енергетиката, транспорта, пощенските услуги, телекомуникациите, образованието и здравеопазването.

Великобритания отдавна е краен представител на приватизацията, отговорна за 40% от общите активи, приватизирани в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) между 1980 и 1996 г. Днес обаче нарастващото неравенство, бедността, деградацията на околната среда и общото чувство за обедняваща обществена сфера водят до все повече призиви за подновяване на държавната собственост (макар и в нови, по-демократични форми). Скоро, освободени от ограниченията на ЕС, за Великобритания е време да развие един разширен и фундаментално преосмислен държавен сектор.

След това, индустриалното производство на Великобритания е почти плоско от края на 90-те години на миналия век, като има разширяващ се търговски дефицит в промишлените стоки. Всяка сериозна индустриална стратегия за преодоляване на структурните слабости на британското производство ще разчита на "държавна помощ" - подхранването на ново поколение дружества чрез безвъзмездни средства, лихви и данъчни облекчения, гаранции, правителствени участия и предоставяне на стоки и услуги на преференциална основа.

Член 107 от ДФЕС предвижда държавна помощ само, ако е съвместима с вътрешния пазар на ЕС и не нарушава конкуренцията, като излага конкретните обстоятелства, при които би могло да бъде законно. Дали държавната помощ отговаря на тези критерии или не, е по преценка на Европейската комисия и съдилищата в държавите-членки са длъжни да наложат изпълнението на решенията й. Комисията прие подход, който отчита, наред с други неща, наличието на пазарна неефективност, ефективността на други възможности и въздействието върху пазара и конкуренцията, като по този начин позволяват държавна помощ само при изключителни обстоятелства.

За много части на Обединеното кралство предизвикателствата на индустриалния упадък остават недвусмислено присъщи - цели общности се хвърлени на бунището, с всички свързани с това капиталови и карбонови разходи и погубени животи.

Крайно време е Лявото да се върне към възможностите, присъщи на проактивната индустриална стратегия. Истинската индустриална стратегия, която се поддържа от общността, се състои от умишлено насочване на капитала към сектори, населени места и региони, за да се балансират пазарните тенденции и да се предотврати разпадането на общностите, като същевременно се гарантират инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се поддържа силно продуктивна икономика. Политиката в тази визия ще функционира, за да преразгледа инфраструктурата, производствените мощности и работниците, останали без работа поради спиране или увеличена автоматизация.

В някои случаи това може да означава подпомагане на работниците или населените места за закупуването на съоръжения като собственост на работниците или общностите. В други случаи това може да включва преквалификация на работници за нови умения и оборудване за преместване. Регионалният подход би могъл да спомогне за стартирането на нови предприятия, които в крайна сметка ще бъдат прехвърлени като фирми на работниците или местните общности, подкрепяйки развитието на силни и жизнеспособни мрежови икономики, вероятно въз основа на "зелена нова сделка". Всичко това ще бъде възможно след Брексит, при правителството на Корбин.

С перспективата за едно правителство на Корбин, сега толкова близка, наложително е Лейбъристката партия да съчетае политическите си цели в преговорите с Брексит с плановете си за радикална икономическа трансформация и преразпределение на властта и богатството. Само чрез преследване на стратегии, способни да възстановят широкия контрол над националната икономика, Лейбъристката партия може да се справи със следващия период на болка и разместване след Брексит. Базирайки се на новите институции и подходи и централната роля на собствеността и контрола, демокрацията и участието, трябва усилено да изграждаме инструментите и стратегиите, които ще позволят отпътуването от ЕС да отвори нови политико-икономически хоризонти във Великобритания и да доведе до дълбоката трансформация, която страната толкова отчаяно иска, и от която се нуждае.

Превод: Райчо Марков

Източник: Lexit https://labourheartlands.com/lexit/?fbclid=IwAR29E762qeC0PvM1ccbpQ9ykFbjgN3ew9WRqghmpprRyPMn0xeOGcuUYOvM


Последни новини

Lexit: ЕС е неолиберален проект, така че нека направим нещо различно, когато го напуснем (от Джо Гинън и Томас Хана)

Брексит дава на британската левица историческа възможност за решително скъсване с пазарния неолиберализма на ЕС. Гласуването за Брексит има много родители,...

Прочети още

МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА В БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА

Точка 4 в прогрмата на БТР за България -  http://xn--90a4af.xn--90ae/bg/kratkata-versiya-na-programata-btr.html  - създава постоянна държавна програма за гарант...

Прочети още

"Не можете да решите кризата, създадена от еврото, в рамките на еврото" - интервю с Томас Фаци

Томас Фаци (Лондон, 1982) е журналист, писател, създател на документални филми, активист и преводач. Той е съ-директор на “Постоянната армия” (2010 г.), документал...

Прочети още