Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Предложения за радикално нова България (от Шербан Енак)

facebook thumb

Нашият румънски ММТ приятел Шербан Енак публикува онзи ден  личните си виждания относно радикалнта промяна, която БТР да направи в България. Публикуваме ги с малки съкращения:

Секторни баланси на България като % от БВП. В зелено е чуждестранният сектор (текущата сметка с обърнат знак, т.е. над нулата означава дефицит и обратно); В червено е държавният сектор. В синьо е българският частен сектор

Секторните баланси на България - в зелено е чуждестранният сектор (текущата сметка с обърнат знак, т.е. над нулата означава дефицит, под нулата излишък); в червено е правителственият сектор; в синьо е частният сектор.

 

 

 

Темп на растеж на БВП

 

 

Безработица

 

Щастлив факт e, че чуждестранният сектор има дефицит срещу България, осигурявайки нетно търсене - в противен случай стойностите на безработицата и нивата на бездействащите производствени възможности щяха да са много по-високи. Левъриджът в домашния частен сектор макар и стабилен през последните няколко години, напоследък се движи нагоре. Макрокартината не е изцяло лоша. Тя показва, че има място за растеж, като се използват неактивни ресурси и, може би по-важно в този момент, фокусът трябва да бъде върху елиминирането на ненужните режийни разходи.

Политика и реформи в банковия сектор

Следните правила за банковите активи биха били достатъчни, за да се ограничат спекулациите и да се намалят лихвите по заеми за фирми и потребители.

Отстраняване на междубанковия пазар, тъй като от него няма обществена полза. Нека централната банка директно да кредитира банките-членки. Трябва да е забранено банките да: оценяват активите си по пазарни цени, да имат дъщерни дружества, да приемат финансови активи като обезпечение по кредитите и да продават активи на трети страни. Банките трябва да имат право единствено да издават, обслужват и държат тези кредити на собствения си баланс. На тях би било забранено да се занимават с каквато и да е друга дейност за печалба извън основната – кредитирането.

Тъй като при кредитирането банките са ограничени единствено от капитала си и от действителното търсене на кредити, а не от резервите, предлагам премахването на задължителните резерви. И както програмата (http://xn--90a4af.xn--90ae/bg/kratkata-versiya-na-programata-btr.html) на БТР настоява, България ще поддържа политика на постоянна нулева лихва.

Модели на управление

България работи по централизиран модел, въпреки факта, че частният сектор има 70% от БВП. БТР ще трябва да вземе решение за вида правителствена система, която ще прилага - централизиран или децентрализиран модел. От прагматична гледна точка моделът 50/50 не работи, защото създава припокриване на функциите и объркване в отговорностите между централната и местните администрации. Ще коментирам и двете системи.

Децентрализиран модел на управление

Министерският съвет предлага областните управители. България има 27 области. Публичните власти във всяка от тези области ще ползват публичната областна банка в региона. Всяка областна банка ще предоставя безплатна разплащателна сметка на всички жители в нейната юрисдикция. Областните банки ще установят структурата на таксите си с почти нулеви маржове.

Областните власти във всяка юрисдикция могат да издават банкови гаранции на съответните областни банки за подобряване на баланса на тези институции с цел подкрепа на конкретна програма или програми за отпускане на заеми. По същество банката използва IOU на областното управление като капитал. Банковата гаранция би се използвала от областната банка, само ако активите й се свият толкова, че да се оправдае използването на тези гаранции - което е малко вероятно, ако банката се придържа към разумно поведение при кредитирането.

Предвиждам, че областните банки много бързо ще придобият по-голямата част от пазарния дял в съответните региони - няколко месеца след като бъдат създадени и започнат да работят с клиенти.

Като наблюдение, децентрализираният модел би изисквал по-малко високоенергийни пари (резерви и пари в брой) в системата.

Централизиран модел на управление

Дайте на всеки гражданин безплатна разплащателна сметка в БНБ. Нека централната банка да предприема търговска дейност. Нека структурата на банковите й такси е близо до нулата. Банковият сектор ще бъде предимно държавен и ще служи като антицикличен стабилизатор. По време на левъридж в частния сектор банковите печалби ще се увеличат и ще бъдат прехвърляни към държавата (Министерството на финаните). По време на дилеверидж (изплащане на дълг) на частния сектор банковата печалба ще намалява или ще възникнат загуби, което ще увеличава фискалният дефицит, както се изисква, за да се улесни бързото намаляване на задлъжнялостта на частния сектор.

Като наблюдение, централизираният модел би бил почти напълно ликвиден.

Циркулярни инвестиции

Този метод ще се използва предимно в системата на децентрализираното управление. Циркулярните инвестиции изискват тясно сътрудничество с други местни органи и предприятия. Механизмите са доста прости. Област Y дава паричен кредит на област Z в замяна на обещанието на Z да закупува продукция от юрисдикцията на Y. Кредитът ще се появи в баланса на Y като актив, а в баланса на Z като пасив. Финансов излишък, получен от юрисдикцията на Y срещу юрисдикцията на Z, би задължил Y да рециклира (реинвестира) този излишък в юрисдикцията на Z. Такова споразумение между двете областни власти ще осигури постоянен поток от средства между тях, постоянно ниво на търсене на услугите и труда на другия.

Енергийна политика

Прочитайки за успеха на България в постигането на цел "Европа 2020", ме накара да се радвам. В същото време настоящият хаос в сектора е срам. По разбираеми причини на хората е омръзнало да слуша относно планове за “зелена енергия”, когато политиците ги изпълняват толкова зле, че цените се покачват - и това естествено кара хората да се ядосват, въпреки факта, че и секторът на изкопаемите горива също получава субсидии и дългосрочни договори.

По мое мнение субсидирането на крайната цена на всичко води до неефективност. Интелигентните субсидии са насочени към предприятия и потребители, които придобиват екологични и ефективни капиталови стоки. Всеки друг вид субсидия трябва да бъде премахнат. Целта трябва да бъде енергия, произведена от зелени източници (биогоривата не отговарят на изискванията), която струва по-малко от енергията, произведена чрез конвенционални средства. За тази цел трябва да се субсидира покупката и инсталирането на съответния капитал, а секторът на изкопаемите горива трябва да бъде натоваен с данък. Крайната цел не трябва да бъде нищо по-малко от спиране и демонтиране на електроцентрали, работещи с въглища. Целият въглерод трябва да остане там, където е - в земните недра.

Една от първите стъпки, които едно правителство на БТР трябва да направи, е да определи екип от експерти (геолози, инженери и други), които да проведат национално проучване. Това ще открои ресурсите на страната и ще оцени нейния потенциал за всички съответни сектори на промишлеността. След това правителството ще даде приоритет на инвестициите и ще се мобилизират реалните ресурси за производство, разширяване и интеграция. Надежден преход към зелена енергия не може да се постигне без масивна инвестиция в капацитет за съхранение - така че да няма зависимост от прищевките на времето.

Политика на заетостта

В миналото съм писал относно организационните предизвикателства, които една програма за гарантирана заетост може да срещне, особено тази, в която местните власти решават работата, а централната власт покрива заплатите по програмата. Трудно е да се задържат бюрократичните разходи в правителствените отдели и агенции, които имат специфични роли, да не говорим за отдели, чиито роли са двусмислени. Като се има предвид броят на работещите в България, организационните проблеми, свързани с програмата за гарантирана работа, трябва да бъдат минимални. По-лесно е например да се администрират 100 000 души в програмата, отколкото 1 милион. Реалните разходи за надзор и бюрократичните пречки нарастват с броя на заетите в програмата. Именно поради тази причина макроикономическата цел на правителството на БТР трябва да е максимално увеличаване на заетостта в частния сектор и традиционната заетост в публичния сектор и едва тогава програмата за гарантирана заетост да поеме остатъчната безрабица. Най-добрият момент за изпълнение на програмата е, когато нивото на безработица е ниско.

Данъчна политика

Моето предложение е просто. Замяна на данъчното облагане на собствеността (подобрения на земята), на труда, на основното)потребление и на бизнеса с данък върху стойността на земята. Защо? За разлика от другите данъци, които имат мъртва тежест, бюрократични разходи и регресивни ефекти върху разпределението на доходите, данъкът върху земята има положителен резултат. Това добавя ефективност към икономиката.

За да разберем данъчната политика на един-единсвтен данък върху стойността на земята, трябва да разграничаваме земята, труда и капитала. Капиталът е продукт на отработения труд. Маркс нарича капитал “мъртъв труд”. Земята, от друга страна, предхожда труда. Хората не са създали земята. Бог или природата (ако сте атеист) са я създали. Земята няма производствени разходи. Поради това земята не трябва да се бърка с капитала.

За съжаление, основните икономически учебници и националната статистика на правителствата объркват двете. В САЩ и Великобритания земята съставлява над 50% от общата стойност на имота. Когато цената на земята нараства, това не е същото като създаване на ново богатство (като сгради или оборудване). Това е следствие от труда и начинанието на частния и публичния сектор и се превежда като неочаквано нарастване / неочаквани печалби, натрупани от собственици на земя и финансистите. Всеки доход от земя, оставен без данък, е свободен да бъде получен под формата на икономическа рента от собствениците на земя или като лихва от кредиторите на пари. Разходите за икономическа рента са сериозно пренебрегнати от основните икономисти. Всъщност класическите икономисти като Дейвид Рикардо, Джон Стюарт Мил, Адам Смит и Хенри Джордж - всички подкрепят данъка върху земята. Пазарът не може да бъде свободен, ако не е освободен от икономическата рента.

Данъкът върху стойността на земята би гарантирал, че земята няма да бъде пустееща и ще улови икономическата рента в полза на фирмите и работниците.

За да го поставим в историческа перспектива, Менциу в древен Китай е предложил данъка върху земята като единствен данък, който трябва да се прилага в китайските провинции. Бащата на националистически Китай, Сун Ят-сен е бил поддръжник на единствения данък. За съжаление, неговото управление пада след военен преврат. През 19 век, по време на периода на възстановяване на Мейджи, Япония заменя данъка върху зърното с паричен данък, изчислен върху потенциала на земята, а не върху реалния й доход. В някои части на Европа, докато говорим, излизат политически фракции с предложения за замяна на регресивните данъци (данъци върху доходите, данък върху добавената стойност, данъци върху собствеността...) с данък върху земята.

Капиталистите-земевладелци вече не биха могли да приспадат неефективността на бизнеса си от наема и ние, като потребители, вече не бихме ги субсидирали.

Данъчната политика на един-единсвтен данък върху стойността на земята не само предлага отрицателна мъртва тежест за икономиката и социалното равенство, но също така е и лесно приложим, тъй като земевладелците не могат да изпратят земята си в офшорно данъчно убежище. Бюрократичните усилия, необходими за оценяване на земята и за събиране на данъка, са много по-малки от това, което имаме днес. Прости и доста прозрачни са.

Оценката на стойността на земята ще бъде правена през първата част на годината, а крайният срок за изплащане на данъка ще бъде към края на годината. По този начин собствениците на земя имат достатъчно голям времеви прозорец между получаването на новата оценка на стойността и осигуряването на средствата за нейното заплащане. Без предварително заплащане на земята хората не би трябвало да договарят ипотеки от банките (плащайки лихва) за закупуване на земя. Вместо това те просто могат да придобият земята, като обещаят да платят данъка върху земята на държавата. Забележка: при централизирания модел постъпленията по данъка ще отиват в Министерството на финансите, докато при децентрализирания модел в областните упраления. Ставката на данъка и методологията за оценка на стойностите на земята ще бъдат едни и същи навсякъде в държавата.

Увеличаване на минималната заплата, която ще е фиксираната заплата по програмата за гаратнтирана работа

За фирмите заплатите са едновременно компонент на разходите и на търсенето. Има обаче забавяне във времето между увеличените разходи (поради увеличението на минималната заплата, което също оказва натиск върху останалите заплати в икономиката) и по-високите продажби чрез по-високи разходи от хора, които имат по-голям разполагаем доход поради същата причина (увеличение на минималната заплата). За разлика от по-големите фирми малките предприятия имат по-големи трудности да се приспособят към увеличаването на минималните заплати. Поради тази причина, за да се смекчи ефектът на забавяне, минималното увеличение на заплатите трябва да дойде заедно с данъчна отстъпка за малките фирми. Данъчната отстъпка ще бъде ограничена, да речем, на 10 500 лева годишни продажби. След това за всеки лев над този праг отстъпката ще спада с коефициент 0,001. Това би гарантирало, че отстъпката е насочена само към малките предприятия и избягва всякакви нежелани ефекти, свързани с плоските подходи за изчисляване.

Същият принцип трябва да се спазва и при прогресивното данъчно облагане. Повечето т. нар. прогресивни данъци изобщо не са прогресивни. Те са само набор от диференцирани фиксирани данъчни ставки. Ако сте, да кажем 100 лева над нивото на долната граница на доходите, автоматично сте ударен с по-висока данъчна ставка. Например: вместо да плащате, да речем 10%, в крайна сметка плащате 20%. За да се смекчи тази несправедливост, предлагам същия метод, споменат по-горе. За всеки лев над съответната категория доходи, свързана със съответната данъчна ставка, данъчната ставка се увеличава с коефициент 0.001. Така че, ако сме 100 лева над прага, плащаме данък от 10.3% вместо 20%.

Естествено, в контекста на единствения данък върху стойността на земята, където други данъци като ДДС, задължителни застраховки, данъци върху доходите, сгради и фирми няма да има, еднократната помощ за малките предприятия при минимално увеличение на заплатите би довела до директно прехвърляне на средства от държавата към малките предприятия. Това би било плащане от 10 500 лева, а не данъчна отстъпка. За всеки лев над този праг в годишните продажби плащането ще се намали с коефициент 0.001.

Търговска политика

Българското правителство може просто да дава на заем собствената си валута на страните-партньори, като изискването ще е тези средства да бъдат използвани от държавите длъжници само за закупуване на продукция, произведена в България. Страната не се нуждае от девалвация на валутата, за да гарантира търсенето на своя износ. Що се отнася до осигуряването на жизненоважен внос, България може да приеме същата сделка на свой ред. Тя може да заема от валутата на страната-партньор, за да купува внос от там, а за да изплати заема, България изнася продукция в тази страна. Това е същата логика, в която работеха Иран под шаха и Румъния при Чаушеску. Основната разлика е, че Румъния и Иран договоряха заемите в щатски долари. От такива договори американската валута се възползва свободно от увеличение на стойността. Никога не е разумно две суверенни държави да договарят заем във валута на трета страна.

Понастоящем Китай кредитира юани с ниски лихви на Филипините, така че филипинското правителство може да внася необходимите средства за изграждане на инфраструктура. От своя страна, Китай ще купува продукция от Филипините. Взаимно изгодна търговия.

Геополитика

Решението на БТР да изведе България от Европейския съюз и НАТО е най-смелият ход. Да оцелее, политически казано, като суверенна необвързана държава на Балканите е може би най-трудното предизвикателство. НАТО трябва да получи 365 дни, за да изтегли всички свои войски и оборудване от българската територия. Разходите за тази евакуация трябва да се поемат от двете страни. И по време на тази фаза българските военни и разузнавателни служби трябва да бъдат нащрек, за да идентифицират и неутрализират всякакви потенциални бунтове или действия на саботаж отвътре и отвън. Политиката на независимост, суверенитет и необвързване трябва да бъде заявена многократно на Запада, Русия и наблюдатели на ООН. Никоя държава или наднационална институция не би трябвало да може да претендира за извинение, че не е знаела за това.

Заключение

Най-добрият данък за закотвяне на валутата, за санкциониране на собствениците на земя, за улавяне на икономическата рента и за увеличаване на ефективността на пазара е данъкът върху стойността на земята. Това е най-икономически ефективният и морално справедлив данък. Той трябва да бъде в центъра на всяко прогресивно политическо движение, независимо дали ориентацията му е дясно или ляво, защото земята не е създадена от човека, тя е предоставена свободно от природата и трябва да принадлежи на нацията като цяло.

С амбицията да напусне ЕС и НАТО, правителството на БТР ще трябва да се справи с една огромна кампания на демонизация, която без съмнение ще бъде водена срещу него - драматичен спад на лева на валутните пазари, протести на улицата (финансирани от чужбина) и предатели в рамките на политическата организация, които се опитват да саботират изходната фаза на всяка крачка по пътя. Ако БТР поддържа политическа стабилност по време на този етап, търговската дейност ще се възстанови нормално и ценовата стабилност ще се върне заедно с нея - в спокойна, суверенна и просперираща България.

 

Източник: http://hereticus-economicus.info/proposals-for-a-radical-new-bulgaria/

 

Превод: Райчо Марков


Последни новини

ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ:

1. ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ "ПРЕХОД". НАРОДЕН СЪД ЗА ДОКАЗАНИТЕ ВИНОВНИЦИ; 2. БНБ СТАВА КЛОН НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, КАТО ЗАПОЧВА ДА ИЗДАВА И КОНТРОЛИРА ЛЕВА...

Прочети още

ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ, ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕХОД И ПАРИЧЕН СУВЕРЕНИТЕТ

от Томас Фаци Днес в Париж има голяма, и твърде бурна, манифестация на т. нар. "жълти жилетки". Мисля, че това е добра възможност да се замислим по един а...

Прочети още

Lexit: ЕС е неолиберален проект, така че нека направим нещо различно, когато го напуснем (от Джо Гинън и Томас Хана)

Брексит дава на британската левица историческа възможност за решително скъсване с пазарния неолиберализма на ЕС. Гласуването за Брексит има много родители,...

Прочети още