Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Прогресът се прави с два пламъка - пламъка на гнева срещу несправедливостта и пламъка на надеждата, че можем да изградим по-добър свят

facebook thumb

част от реч на Тони Бен

Всяка отделна генерация трябва да води същите битки отново и отново. Не съществува крaйна победа и не съществува крайно поражение. Истината е, че тази страна (бел.: Великобритания) и останалият свят са се управлявали от силните и богатите от началото на историята. При робовладелството те са притежавали и работниците, и земята. Ако роб се проивопостави, бива обесен. Така са запазвали реда. И единствният източник на богатството в света е земята с ресурсите под нея и хората.

До сравнително неотдавна трудовите хора изобщо нямаха никакви права.  През 1832 г., около 90 години преди да бъда роден, само 2% от населението са имали право да гласуват и това са били богатите бели мъже. Оттогава се роди работническото профсъюзно движение и се създаде Лейбъристката партия. Тя прие социалистическа програма и това бе първата реална промяна. И разбира се, когато през 30-те години дойде депресията, Хитлер използва комунистите и евреите като извинение, за да дойде на власт и каза на народа: "Дайте ми властта, аз ще ви дам работа." Той им даде работа. Вкара половината безработни в армията, другата половина в заводите и след това имахме още една война. Загубихме 105 милиона човека в двете световни войни от 1914 до 1945 г. 105 милиона бе цената на капитализма и имперското съревнование.

И тогава нещата се промениха. Бях много горд от Лейбъристката партия през 1945 г. Ако погледнете манифеста й, бе много ясен. Казахме, че депресията не бе дело на някакъв бог или на някакви незнайни сили. Бе директно следствие от това, че твърде много икономическа власт бе в ръцете на твърде малко хора, които се държаха като тоталитарни олигарси в сърцето на демократичната ни държава. Те въобще не чувстваха някаква отговорност пред нацията. Оттам тръгнахме и съм много горд от това, което направихме. Въведохме държавно здравеопазване, защото хората се нуждаеха от него. Въведохме социалната държава. Не бе перфектна, но все пак...

Впечатляващо е признанието, че по време на война отсъстват всякакви икономически аргументи. Никога не съм чул генерал да каже например: не мога да бомбардирам този месец, защото това би надвишило бюджета ми. По време на война правим всичко, което трябва да бъде направено. Трябва да приемем този принцип и за мирно време - ще направим всичко, което трябва да бъде направено. Хората искат работа, искат жилища, доход, образование, искат да отгледат децата си, искат здравеопазване, грижа за възрастните, искат мир. Това искат хората. И тестът за дадена политика би трябвало да е дали тези задължения на правителството са изпълнени или не. Това е тестът.

Когато стане дума за периода на Тачър, това бе много интересен период. Трябва да се признае, че Тачър бе много умна жена. Тя знаеше много добре, че силата на работническото движение бе в три източника. Единият бе работническото профсъюзно движение. Така, че тя се разправи с миньорите. Описа тези смели хора с професионални умения като врага отвътре. Каква само обида за хората, които с труда и потта си изградиха икономиката ни! Тя въведе законодателство, което постави профсъюзите на миньорите извън закона. Сега вече не можеш да си член на профсъюза. Но Тачър бе умна. Каза - сега може да нямате увеличение на заплатите, но пък ще можете да теглите заеми. И тегленето на кредити бе нарочно насърчавано, защото хора в дълг са роби на работодателите си. Всичко започна по този начин. Сега много профсъюзи не искат да стачкуват, защото като загубиш работата си, ще загубиш и жилището си.

Тачър атакува също и местните власти и ги унищожи. Сега местните власти се превърнаха в агенти на министерството на финансите. Те могат да харчат само парите, които им дава финансовото министерство и то само за неща, които министерството им каже. Станали са подчинени на банка с дясна идеология. 

Тачър атакува обществения сектор и го приватизира. И тази приватизация е навсякъде в света. Срещнах един стар приятел, Кенет Кахудо, президента на Замбия. Запознах се с него преди години, когато излезе от британски затвор, много преди да стане президент. И той ми казва: "Имахме голям дълг и дойде МВФ и ни казва, ще ви махнем дълга, ако продадете всичките си училища и болници на мултинационални корпорации." Така, че приватизацията е умишлена политика наред с ограничаването на местната демокрация и работническите профсъюзи, за да върне властта обратно там, където бе преди  - при малкото богати...

Само като чуя, че сега правителството иска да върне увереността в банковата система (Бел.: след световната финансова криза от 2008 г.). Ами че, ако правителството върне увереността на банките, те ще го направят отново! И тази теория, че богатството се просмуква отгоре надолу.... Напротив! Богатството бълбука отдолу нагоре към хората на върха. Само погледнете тези огромни бонуси, които си раздават...

Имаме нужда от дългосрочен план, като трябва да знаем, че краткосрочната битка ще е голяма. Всички банки трябва да са държавни и да се спрат с тези нечувани бонуси. Всички обществени услуги - газ, електричество, вода, транспорт - трябва да са държавни. И тези идеи се подкрепят от хората. Те не искат война, не искат приватизация, не искат студентски заеми, не искат намаляване на гражданските свободи...

И е много важно да поддържаме оптимизма. Мисля, че характеристика на Лявото е да бъде професионално песимистично. Не одобрявам това. Мисля, че прогресът се прави с два пламъка - пламъка на гнева срещу несправедливостта и пламъка на надеждата, че можем да изградим по-добър свят. Винаги поддържайте тези два пламъка горящи!

Превод: Райчо Марков

 


Последни новини

КРАТЪК ТЕСТ ЗА ПАРТИИ И ПОЛИТИЦИ ПРЕДИ ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. За напускане на НАТО или за оставане в НАТО?   2. За напускане на ЕС или за оставане в ЕС?   3. За валутен борд и...

Прочети още

ЕС - УБИЕЦ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

от Паоло Бернард   Нашият италиански ММТ приятел, журналистът Паоло Бернард, разкрива истинската същност на Европейския съюз. ЕС е чудовищно ...

Прочети още

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА "ПРЕХОДА"

Положението, в което сами се поставихме през последните 22 години, създаде прекрасна среда за некадърните ни, корумпирани политици и олигархичните кръгове зад ...

Прочети още