
Доста хора се интересуват какви ли са хората, които създадоха БТР, дори обвиняват, че едва ли сме по-различни от другите, че някои от тях направо казват, че едва ли работим, щом сме тръгнали да се занимаваме с политика. Че сигурно го правим от немай къде, защото с друго не можем да се препитаваме.
Започвам с моята с известно неудобство, граничещо с неприязън, защото е страшно неудобно да пишеш за себе си.
Аз съм щастлив човек!
Защото:
Имах щастието да се родя в семейство със здрави български корени - балканджия и македонка, с винаги ясно и недвусмислено отношение по всеки касаещ ги въпрос. Учителка и счетоводител. Буря и подслон.
Щастлив бях да завърша с мн. добър успех 5.00 гимназия сред най-скъпите си съученици, които обичам и до днес.
Щастлив бях да кандидатствам и да бъда приет след страшно сито "История", класиран на 5-то място по успех от изпитите. Щях да съм щастлив и на последно, но да уча това, което обичам.
Щастлив бях да служа на Родината си в една от най-тежките армии - танкова. И да имам оттам едни от най-скъпите другари.
Бях щастлив, когато най-красивото момиче в университета се съгласи да стане моя жена. Бях щастлив, когато ми предложиха да уча и да работя едновременно, за да се грижа по-добре за нея и първия си син.
Бях особено горд и щастлив, когато преподавах история на най-любознателните деца в родния си град. Когато не искаха да чуят звънеца, защото не съм доразказал поредната интересна история.
Щастлив бях, когато се преместихме в Пловдив. Защото ми се наложи да работя на най-голямата българска сонда тогава - ZIV - 1200. След всяка смяна бях щастлив, ако се приберях повече мокър, отколкото кален, и ако температурите не бяха минусови, защото се къпехме отвън, на открито. Бях щастлив, че няма бойлер, за да се разваля.
Бях щастлив, когато една петъчна вечер ни взеха от обекта с бус, защото при спирането на влака на гара Пловдив, с който пътувахме обикновено, избухна бомбата, заложена от терористи.
Бях особено щастлив, когато ми предложиха работа в един от знаковите заводи за мотокари - "Рекорд"- " Устрем " като изпитател-регулировка на мотокарите.
Щастие ме връхлетя и когато ми предложиха да започна работа в тогавашната милиция - високоотговорна и безопасна работа. И там имах щастието да работя с достойни и смели мъже, познанството и дружбата с които ме прави горд и днес. Бях щастлив, че в нощта на нападението на развилняла се циганска тълпа срещу СПООР, където се складираше тежкото въоръжение на цялата полиция, там беше Илия Ангелов (Рамбо) с шепа полицаи. Че не трепнахме от извадените коси, вили и ножове, запалените автомобили от пиянската тълпа, а си свършихме работата. Щастлив бях, когато се намеси екип от РТЦ Пловдив и със сигурност ни спаси. Че Ники Харизанов, бивш шампион по бокс, не издържа и се отпусна без сили в кална локва, а аз бях все още прав.
Щастлив бях, когато започнах свой бизнес с отпуснат кредит от банка, че увеличих работниците и оборотите с честен и всеотдаен труд, без почивка, без болнични, без "ако". Дори бях щастлив, че при едно нелепо падане си счупих само едно ребро и можех да се довлека до обекта. А ако бяха повече?
Щастлив съм, че се възстановявам от всичко, каквото и да е. Така се възстанових от тежък инсулт и оттогава съм щастлив от изгрева на всеки божи ден. Не ме прекърши и фалита, нанесен ми умишлено от всенародния любимец, бизнесмен на годината и банкер на годината - Цветан Василев, който смеейки се на последната ни среща, каза: "Ами съди ме, бе. Не зная кой ще е този съдия и съд, които ще осъдят мен! "
Щастлив съм много и днес, когато след 15-часов работен ден мога да видя моите приятели от фейса, да си споделим нещо, да се скараме за нещо.
Изобщо, аз съм един щастлив човек!
Румен Петков - член на ПП БТР
Днес трябваше да съм в София. Бях си взел 40 дни отпуск и бях направил резервациите още през януари. Щях да участвам активно в предизборната кампания на ПП БТР за Народното ...
Прочети ощеот Томас Фаци * Пандемията Covid-19 принуди правителствата и международните институции по целия свят да прибегнат до „радикални“ икономически ...
Прочети ощеНяма нито един икономист в България, който да не разчита на евровалутния борд или еврото. НЯМА. Всички те разчитат на ЧУЖДО финансиране за икономиката ни ...
Прочети още