Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Златен стандарт и Маркс, ММТ и Фиатен социализъм

facebook thumb

от Карлос Гарсия Хернандес

 

В този очарователен коментар Карлос безспорно показва връзката между Маркс и модерната монетарна теория (ММТ). Започвайки с изследване на Маркс от неговата собствена перспектива за света в тогавашната икономика на златен стандарт, която е в основата на марксовия анализ на капиталистическата икономика, Карлос разглежда икономическата философия на Маркс през призмата на ММТ и стига до свое собствено актуално описание - Фиатен социализъм. Днес, когато капитализмът е достигнал момент на криза, където дерегулацията даде по-голяма сила на капитала, преразпределяният доход се отдалечи от работниците, а политическият и фискален капацитет на правителствата е силно ограничен, за да може да служи на обществените цели, Карлос въвежда свой собствен стил на свежо мислене за това как можем да предефинираме социализма за света след златния стандарт чрез рамката на MMT.

 

Измислена история

 

"На 16 август 1971 г. генералният секретар отмени всичките си срещи. Предния ден лицето, отговарящо за икономическите въпроси, му изпрати спешно съобщение. Много е важно да се срещнат. В крайна сметка икономистът влезе в стаята.

- Надявам се, че е важно.

- Така е. Парите, за които говори Маркс, вече не съществуват.

Изненадата на генералния секретар премина в нетърпение:

- Бихте ли обяснили, моля?

- Преди банковите депозити бяха подкрепени от злато. Една унция бе еквивалентна на 33 щатски долара. Международната система за обмяна на валута се основаваше на тази еквивалентност. И което е дори още по-важно, възможностите на правителствата да харчат бяха ограничени от наличното количество злато. Вече не е така. Правителствата могат да създават и харчат без ограничения в собствената си валута. Тя се превърна в нематериален счетоводен запис. Нарича се фиатни пари. Това променя всичко.

Генералният секретар бе много объркан. Можеше само да попита:

- От кога?

- От вчера."

 

Безспорно този разговор е измислена история. Как може такова историческо събитие, сравнимо с приемането на коперниковия модел във физиката, да не бе анализирано от нито една комунистическа партия в света? Това е загадка за мен, но истината е, че това е основата, на която Маркс изгражда целия си труд, а именно пари, базирани на златен стандарт, престанал да съществува на 15 август 1971 г., деня, когато бяха приети фиатните пари.

 

Шарлатанство

 

За Маркс парите, базирани на златния стандарт, са даденост. Те са началната точка, от която той тръгва да анализира капиталистическата икономика, в която е живял: „В целия този труд приемам, за по-просто, златото като парична стока“. (Marx 2015). Ето защо златото, като прието от всички, е не само стока с полезна и разменна стойност, но то също измерва разменната стойност на останалите стоки, което превръща златото в пари: „Стоката, която служи за измерване на стойност, и [...] като средство на циркулиране, е пари. Ето защо златото (или среброто) е пари.”(Marx 2015)

 

Това означава, че натрупването на злато се равнява на спестяването на пари, и че стойността на парите, които държавата издава, варира в зависимост от количеството злато, които те представляват. Така най-накрая възможностите за харчене както на държавата, така и на частния сектор, се определя от сумата спестени пари, било то книжни пари или злато. Ако в тази система, базирана на златен стандарт, е позволена частна собственост върху средствата за производство, тогава капиталистическата форма на производство се превръща в метод за натрупване на пари в ръцете на една социална класа (тази, която владее средствата за производство), докато останалата част от обществото получава заплата, за да преживява в замяна на генериране на стоки и услуги, които позволяват на буржоазията да подобрява своето ниво на спестяване.

 

Тази реалност, в която парите-злато са оскъдни, води Маркс до заключението, че само директната собственост върху средствата за производство може да реши разпределението на богатството в икономиката. Ако частната собственост върху средствата за производство не се премахне, тя винаги ще води до натрупване на пари в ръцете на буржоазията. За Маркс, чиито интелектуални препратки са предимно произведенията на Дейвид Рикардо и Адам Смит (Чартализмът на Георг Фридрих Кнап идва след Маркс), не е имало друга възможна отправна точка освен златния стандарт. Паричните теории, които не се основават на златния стандарт, той нарича "шарлатански" (Marx 2015).

 

Модерната монетарна теория

 

Анализът на промяната от златен стандарт към фиатни пари бе направен от Модерната монетарна теория (MMT). От 15 август 1971 г. държавите вече създават пари от нищото чрез компютрите на централните си банки. Тези удари на компютърни клавиши увеличават баланса на сметките в частните банки, когато лице или компания получи плащане от държавата, и ги намаляват, когато лице или компания плаща данъци на държавата. Следователно държавата не може да изчерпи собствените си пари и идеята за спестяване на собствена валута става безсмислена. Фирмите и семействата имат нужда да пестят пари, защото те са потребители, а не издатели на пари, но държавата не спестява собствената си национална валута, защото винаги може да създаде толкова, отколкото се нуждае и никога не може да я свърши. По този начин парите престават да бъдат стока, а просто счетоводни записи (Wray 2012). Освен това капацитетът на държавата да харчи спира да е зависим от събирането на данъци или издаването на дълг (Mosler 2010). Данъците обаче продължават да са нужни, но не за финансиране на текущите разходи на държавата, а за осъществяване на двойна функция: те дават стойност на парите и контролират съвкупното търсене (капацитета на потребление). Чрез първата си функция те гарантират, че парите на държавата ще бъдат приемани като средство за плащане (тук "шарлатанството" на Маркс отпада), а чрез втората те контролират инфлацията.

 

Към всичко това трябва да добавим, че неконвертируемостта (Бел.: в злато при фиксиран курс) означаваше появата на плаващите валутни курсове. Те отнеха възможността на частните спекуланти на международните валутни пазари да дестабилизират обменните курсове на различните държави. Ето защо фискалните мерки, като Първия закон на Лърнър, който ще разгледаме в следващия раздел, придобиха ефиктивност, която преди бе затруднявана от частните спекулации на валутните пазари.

 

Така наличието на реални ресурси в икономиката стана единственото ограничение за възможността на държавата да харчи. От своя страна публичните дефицити, генерирани от това харчене, са винаги устойчиви, защото те са в националната валута на държавата и обратно на това, което се случваше в режима на златния стандарт, те не са непременно инфлационни, не принуждават лихвените проценти да се повишават и не товарят следващите поколения. (Wray 2012).

 

Публичните дефицити са само счетоводни записи в националния баланс. Те само ни показват спестяванията в националната валута, които, чрез публичните разходи, държавният сектор е позволил на частния сектор (домакинства, фирми и външния сектор) да натрупа, защото:

 

баланса на държавния сектор + баланса на частния сектор + баланса на външния сектор = 0.

 

Въпросът на Лърнър

 

ММТ твърди, че в икономиката съществува специално положение, което се определя от Първия закон на Функционалните финанси на Аба Лърнър. Този закон гласи:

 

"Първата отговорност на правителството (тъй като никой друг не е в състояние да поеме тази отговорност) е да запази общия размер на разходите в страната за стоки и услуги нито по-голям, нито по-малък, отколкото този, при който при текущи цени би изкупил всички стоки, които е възможно да се произведат. Ако на общите разходи се позволи да надвишат това положение, ще има инфлация, а ако им се позволи да останат под него, ще има безработица. Правителството може да увеличи общите разходи, като то самото харчи повече, или ако намали данъците, така че на данъкоплатците да останат повече пари за харчене. То може да намали общите разходи, като то самото харчи по-малко или чрез увеличаване на данъците, така че данъкоплатците да имат по-малко пари за харчене. С тези средства общите разходи могат да се поддържат на необходимото ниво, където ще е достатъчно да се закупят стоките, които могат да бъдат произведени от всички, които искат да работят при това, без да са твърде големи, за да предизивкат инфлация." (Mitchell 2015).

 

Това означава, че държава, която издава собствени пари по суверенен начин и ефективно събира данъци, може да доведе икономиката си до определена точка, в която държавните дефицити (или излишъци) са тези, които постигат 0% безработица и поддържат ценовото равнище стабилно. Обичам да наричам това икономическо състояние „точката на Лернър“. ММТ предлага до тази точка да се достигне чрез държавна програма за гарантирана работа. Тази програма се основава на принципа, че всеки, който може да работи и иска да работи, но не намира работа в частния сектор, ще получи работа в обществения сектор. В тази работа в публичния сектор работникът ще получава минималната за страната заплата, която обаче ще му позволява да живее достойно, докато не си намери работа, която му предлага по-добри условия в частния сектор.

 

Фиатен социализъм

 

„Фиатен социализъм“ е моето (Бел.: на Карлос Гарсия Хернандес) название за отворено и проспериращо общество, ръководено чрез принципите на модерната монетарна теория и функционалните финанси. Общество без безработица или бедност, в което всеки има достойна работа (в частния или обществения сектор), която му позволява да задоволи основните си житейски нужди и да координира работното и личното си време. Общество, в което обществените услуги, образованието и здравеопазването са от най-високо качество, и в което ценовото равнище остава стабилно.

 

Използвам прилагателното "фиатен", за да подчертая разликите между този вид социализъм и традиционния социализъм.

 

Първото значение, което Кралската испанска академия дава на термина социализъм, е следното:

 

"Социална и икономическа система, основана на колективна или държавна собственост и управление на средствата за производство и разпредление на стоките."

 

Както вече бе обяснено по-горе, такова директно притежаване на средствата за производсто е съществено условие, ако искаме да контролираме икономиката по колективен начин в рамките на златен стандарт. Това е така, тъй като този сценарий, позволявайки частна собственост върху средствата за производство, концетрира капацитета за харчене в ръцете на малцинство, което контролира средствата за производство, докато работническата класа не може да се надява на по-голям капацитет за харчене от този на нивото за оцеляване.

 

Какво се случи, когато бяха въведени фиатните пари? Както видяхме, държавата, която издава собствени пари, вече не зависи от каквито и да било ограничения при изразходването на собствените си пари. При този сценарий частният сектор може да спестява националната валута, само ако държавата реши да харчи повече, отколкото събира след това чрез данъците. В тази схема "[…] колективното или държавното администриране на средствата за производство и разпределението на стоките" не трябва задължително да изисква директна собственост върху средствата за производство. Те могат да останат в частни ръце, тъй като нивото на акумулиране на национална валута в ръцете на собствениците на средствата за производство се определя от държавата чрез нейната фискална политика. Следователно администрирането на средствата за производство и разпределние на стоките се прави от държавата, но по непряк начин. Това означава, че притежателите на средствата за производство могат да се сдобият само със сумата пари, която държавата им позволи чрез данъците и това също означава, че държавата може да харчи толкова, колкото счита за нужно, независимо от нивото на паричното акумулиране в ръцете на собствениците на средствата за производство (парите вече не са оскъдна стока).

 

В същото време ММТ ни показва, че когато се прилагат политики за пълна заетост от държавата, трябва да се тревожим единствено за инфлацията. Следователно нивото на правителствените разходи трябва да доведе икономиката до нейната точка на Лърнър, но тази точка не трябва да се прекрачва.

 

Ако въведем фиатния социализъм по този начин, бихме могли да направим следния експеримент:

 

Нека допуснем, че само един човек би могъл да знае какво е нивото на държавния дефицит в икономиката. Всички останали, включително и хората в правителството, не биха могли да знаят какво е това ниво. Нашата грижа би била единствено да укрепваме обществните услуги и да контролираме инфлацията. След като са минали няколко години, човекът който е следял държавния дефицит, би ни разкрил своите записки. Тогава бихме видели, че понякога (почти винаги) държавният сектор е бил в дефицит, особено в началото, когато в обществото все още е имало безработица, а в други времена е бил в излишък, особено когато сме приближавали точката на Лърнър, но и в двата случая бихме видели, че тези нива не са представлявали никакъв проблем за въвеждането на Фиатния социализъм.

 

Поради това основна предпоставка за въвеждането на Фиатен социализъм в Испания ще бъде незабавното излизане от еврозоната и възстановяването на паричния суверенитет (Medina Miltimore 2016), за да се въведе програма за гарантирана работа, която Izquierda Unida предложи преди споразумението с Подемос. Еврото е валута, която Испания ползва, но която не издава по суверенен начин, тъй като Испания е подчинена на Пакта за растеж и стабилност, а според този пакт страните в ЕС не могат да имат държавен дефицит по-голям от 3% от техния БВП. Това равнище на дефицит е несъвместимо с политиките за пълна заетост и социални грижи в Испания.

 

 

Превод: Райчо Марков

 

Източник: The Gower Initiative for modern money studies


Последни новини

Днес Софийски градски съд вписа БТР в регистъра на българските политически партии

Скъпи приятели и привърженици на идеята за повече независимост и просперитет на България, Днес Софийски градски съд вписа БТР в регистъра на българските политически ...

Прочети още

Златен стандарт и Маркс, ММТ и Фиатен социализъм

от Карлос Гарсия Хернандес   В този очарователен коментар Карлос безспорно показва връзката между Маркс и модерната монетарна теория (ММТ). Започ...

Прочети още

КРАТЪК ТЕСТ ЗА ПАРТИИ И ПОЛИТИЦИ ПРЕДИ ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. За напускане на НАТО или за оставане в НАТО?   2. За напускане на ЕС или за оставане в ЕС?   3. За валутен борд и...

Прочети още